Поетът, писателят, ученият трябва да пише и да говори Истината.

Съвременните хора, учени, писатели, поети, приличат на млада мома, която с часове седи пред огледалото и прави веждите си черни, а страните и устните си – червени. Ако се случи да тури повече боя, отколкото трябва, тя взима част от боята и размазва останалата. Така постъпва и поетът, и писателят. Като напише нещо, което не му харесва, той го заличава и отново започва да пише. Докато сам не хареса това, което е написал, той все го заличава. Поетът, писателят, ученият трябва да пише и да говори истината. Хората не трябва да се залъгват. Искаш ли да кажеш мнението си за някой човек, кажи му направо, без обиколки. Кажи му: Приятелю, ти си добър човек, но обичаш да послъгваш. Или: Приятелю, сладко говориш, но каквото обещаваш, не изпълняваш. Не е въпрос да унижите човека, но каквото му кажете, да е вярно, и той да вземе мерки, да се изправи. Ако видите, че сте прекалили в думите си, вие трябва да се извините и да кажете, че сте готови да свалите 75% от думите си и да оставите само 25% – чистата истина.

Блажени са очите и ушите,
НБ - София, 27.10.1929г.