Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши.

Съвременните хора се натъкват на ред противоречия и се питат, отде идат тия противоречия. Те не подозират, че противоречията в живота им са последствие на известни причини. Всяка мисъл, всяко чувство, които човек проектира в пространството, имат свои последствия, добри или лоши. Иска ли да се освободи от някакво последствие, човек трябва да се върне назад в мисълта си, да намери причината, която го е създала. Следователно, човек трябва да знае, че на всяка негова мисъл, или на всяко негово чувство отговаря друга мисъл или друго чувство, паралелни на неговите, но излезли от друго някое разумно същество. Къде е това същество, не е важно. То може да е на земята, а може да е в невидимия свят. Важно е, че на всяка ваша права линия отговаря друга права, паралелна на нея. Усъмни ли се човек в нещо, и друго някое същество ще се усъмни заедно с него. Рече ли човек, че не иска да работи, и другото същество ще се откаже от работата си. Ако човек пожелае да направи едно добро, и това същество ще пожелае да направи едно добро. — Защо е така? — Между всички хора, които мислят, чувстват и постъпват по един и същ начин, има известно съответствие. С колкото повече същества е свързан човек, толкова повече паралелни линии ще се прокарат на неговата права. Като знае отговорността, която носи в живота си, човек трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. От този закон излиза поговорката: „Каквото си постелиш, на това ще легнеш“. Ще знаете, че както вие работите за другите, така и те работят за вас. За всяко добро дело, което представя права линия в живота, се отговаря с друга права, успоредна на първата. За всяко нещо се държи сметка и се отговаря с добро или с лошо, съответно на направеното. Това показва, че в природата съществува закон за правилна обмяна: колкото ядеш, толкова плащаш. Колкото храна си приел, толкова сила си придобил и съответно на това си платил. Колкото по-правилна е обмяната между нещата, толкова по-добър е животът на хората. Това означава поговорката: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Когато двама души, с една и съща мисъл, с еднакви чувства и желания започнат да работят заедно, други двама, било в невидимия или видимия свят, ще се свържат с първите двама и ще работят съответно с тях. Тъй щото, каже ли човек, че се интересува от въпроса за Бога, той трябва да знае, че тази мисъл не е единствено негова. Други същества, по-напреднали от него, са мислили вече по този въпрос.

Паралелизъм в природата,
ООК - София, 20.11.1929г.