Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие.

Земята може да се измени, да изчезне, но човек ще се върне при Бога, от Който някога е излязъл. Че ще се върне там, отдето е излязъл, това е абсолютна истина. Въпрос е, обаче, как ще се върне: като грешник, който е странствал и не може да намери храна да подкрепи силите си, или като праведен, който, след дълго странстване, се връща със знания, с опитности и, дето влезе, намира храна, условия да си почине, да подкрепи силите си. Положението на грешника и на праведния се различават коренно, защото първият не мисли за Бога и не Го обича, а вторият мисли за Него и Го обича. — Как ще обичаме Бога, като не Го виждаме? — Там е въпросът. Изкуство е да обичаш онова, което не виждаш, а не това, което виждаш. Да се свързва човек с Божията мисъл, това е на място, но да се свързва с човешката мисъл, която всеки момент може да го отклони от пътя му, това е нещастие.

Паралелизъм в природата,
ООК - София, 20.11.1929г.