Съвременните религиозни казват: Добре е човек да бъде учен, силен, богат, но той трябва да признава Бога, да обича хората. Какво нещо е обичта? Така, както съвременните хора разбират обичта, тя е особен род търговска сделка: ако даваш нещо, ще получиш; ако нищо не даваш, нищо няма да получиш. Значи, обичта подразбира плащане за свършване на някаква работа. В българския живот има обичай, когато момата се жени, целува ръка на свекъра и мята на рамото му нова риза. Той я целува по челото и дава в ръката й златна монета. Това е особен род обич, в която целувката представя заплата за нещо дадено. Такива са отношенията на бакалина и неговите клиенти. Като отиде на бакалницата, клиентът взима стока и плаща. Докато плащането е редовно, отношенията между търговеца и клиента са правилни. Щом престане плащането, отношенията се развалят, т. е. обичта изчезва. Най-малката лъжа в отношенията на хората е в състояние да ги отдалечи едни от други, да намали обичта им. Така гледат на човека и в невидимия свят. Разумните същества изменят отношенията си към човека за най-малката лъжа, с която той може да си послужи. Казано е в Писанието, че ако праведният се върне в света и сгреши, правдата му няма да се вмени, т. е няма да се спомене. Ако грешникът измени живота си и влезе в правия път, грехът му ще се заличи. Това показва, че животът на човека се определя от началото и от края.