За да не изгуби това, което е придобил, човек трябва да плаща.

Като се говори за религиозен, за духовен, за учен човек, намирам, че такива хора не съществуват, но съществува религиозно, духовно чувство. Съществува разбиране на учен човек, а не учен. Сам по себе си човек не може да бъде нито религиозен, нито духовен, нито учен, нито добродетелен, но той се ражда с възможности да баде такъв. Впоследствие той става духовен, учен или добродетелен човек. Някой човек е добър, защото е правил усилия да бъде добър. Друг е учен, защото е правил усилия да бъде учен. Обаче, нито духовността, нито учеността, нито добродетелта са присъщи качества на човека. Някой чел един автор, втори, трети, възприел техните теории и възгледи и после минава за учен. Това не е учен човек. Ще дойде ден, когато авторите ще си вземат своите теории. Какво ще остане от учените хора? За да не изгуби това, което е придобил, човек трябва да плаща. За всичко, което сте придобили, трябва да платите, с лихвите даже.

Което става,
ООК - София, 4.12.1929г.