Вярата в човека е едно от условията да се приближи към Слънцето на живота.

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към постъпките си, защото всяка постъпка, добра или лоша, има своите последствия. Лошите последствия внасят известно изопачаване на човешкия характер, вследствие на което човек греши. За разумните същества погрешките на хората са подобни на сенки, които художникът туря на картините си. Когато сенките не са добре поставени, картината има някакъв дефект. Кой как мине покрай нея, казва, че картината е добра, но има малък дефект, който трябва да се изправи. Разумните същества не се интересуват толкова от художника, колкото от картината и ако той сам не може да я изправи, те му се притичат на помощ. — Не може ли картината да бъде без погрешки? — Докато е на Земята, човек не може да бъде съвършен, по простата причина, че Земята не може да се осветява едновременно от всички страни. Задачата на Земята е да се върти около Слънцето и около себе си. Какви са последствията от нейното движение за живота на съществата, които живеят на нея, тя не се интересува. Ако Земята измени пътя на своето движение, културата на съвременните хора съвършено ще изчезне. Измени ли разстоянието си от Слънцето, животът на Земята също ще изчезне. Същият закон се отнася и до човека. Ако човек се отдалечи от Бога, т. е. ако измени положението и разстоянието, на което е поставен, животът му ще се разруши. Значи, каквото е отношението на Земята към Слънцето, такова е отношението на човека към Бога. Ако Земята се отдалечава от Слънцето, и човек се отдалечава от Бога. Ако Земята се приближава към Слънцето, и човек се приближава към Бога. Вярата в човека е едно от условията да се приближи към Слънцето на живота. Близостта на човека до Слънцето не се определя от физическото разстояние, но от възможността му да възприема повече слънчева енергия в себе си и правилно да я обработва. Човек може да се излага с часове на действието на слънчевата енергия, без да е придобил нещо. Този човек е подобен на счупена стомна. Каквото налеете в него, всичко изтича навън. За да се ползва от слънчевата енергия, човек трябва да организира мозъка си. Това е задачата на възпитанието. Човешкият мозък представя плоскост, която възприема и отразява слънчевата енергия. Който не може да регулира енергиите на своя мозък, той не може да бъде здрав, нито може да се развива правилно. Този закон се отнася не само до индивида, но и до семейството, до обществото и до народа.

Което става,
ООК - София, 4.12.1929г.