Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърдце, от своя собствен труд.

Съвременният човек иска да бъде учен, богат, силен. Добро е това желание, но човек трябва да си даде отчет, защо иска да бъде богат, учен, силен. Ако подържа това желание в себе си, за да има доброто мнение на хората, той е на крив път. Стане ли богат, учен, силен при това положение, той скоро ще изгуби тия неща. Те не са поставени на здрава основа. Някой обрал един богат човек и с парите, които взел от него, прави добро на бедните. Как мислите, прието ли е доброто на този човек? Тази проява може да се нарече добра дотолкова, доколкото тръбите, през които водата минава, могат да кажат, че са придобили някакво благо от нея. Водата минава и заминава през тръбите, без да им даде нещо от себе си. Единственото нещо, което водата прави за тръбите, е това, че ги чисти. Следователно и апашът, като раздава ограбеното богатство на сиромасите, остава чист. Ако го хванат, не могат да го обвинят в кражба — нищо не намират в него. Той сам нищо не е придобил от богатството си. Истинско добро е това, когато човек може да отдели нещо от себе си — от своя ум, от своето сърдце, от своя собствен труд. Дава ли от това, което е взел от другите, чрез насилие или доброволно, той не прави никакво добро. Следователно, само ония природни сили могат да повдигнат човека, до които той се е домогнал чрез усилие на своята воля и чрез приложение на своите дарби и способности.

Което става,
ООК - София, 4.12.1929г.