Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления.

Днес майките лесно се оправдават за лошите постъпки на децата си. Като проявяват известни слабости, те казват: Деца са, глупави са още. Често техните деца влизат в чужди бостани и късат зелени дини, пъпеши. Като ги разрежат, виждат, че са зелени и ги хвърлят настрана. Сърдят се на децата, че правят пакости, като късат преждевременно плодовете, а те сами правят същите погрешки: те преждевременно откъсват своите хубави желания и ги захвърлят настрана. По този начин те спират развитието си. Като срещнат известни спънки при реализиране на своите желания, те казват, че желанията им са непостижими, че идеите им не могат да се реализират и т.н. – Не, за разумния човек всичко е постижимо. Той живее в Божествения свят и прилага Божествените закони. В този свят всичко е постижимо. Когато иска да влезе в Божествения свят, той трябва да постави десния си крак напред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още пред прага. Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре. Оттук можем да извадим следното заключение: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, които нямат за основа любовта, се считат за престъпления. Ето защо, каквото мисли, чувствува и върши човек, всякога трябва да е подтикнато от любов. Всичко, което любовта прави, е добро; всяко нещо, което не е направено с любов, не е добро. Затова апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм."

Що трябва да речете,
НБ - София, 28.7.1929г.