Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно.

Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от Истаната и Мъдростта. Който е придобил знанията на Истаната и на Мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме от лошите и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време с тънки дрехи, човек лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабият е облечен с тънки, окъсани дрехи, през които вятърът прониква и го смразява. Силният, здравият е облечен с топли, здрави дрехи и може да се бори с външните неблагоприятни условия. Същото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага с него, той е силен и здрав човек; който няма знание, той е слаб, болен, изнемощял. Като говорим за знанието, ние имаме пред вид това знание, от което се нуждае човешката душа. То е специфично за всеки човек. Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно. От каквито елементи се нуждае организмът на човека, такава храна си избира той. Същото се отнася и до знанието. Човек се стреми към такова знание, което е необходимо за развитието на неговия ум. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да ги асимилира. Остане ли на повърхността на неговия мозък, знанието ще тече отгоре, без да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква от мозъка, то прониква навътре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, ученикът трябва да учи, да придобива знание, като задържа от него същественото. За всеки човек същественото е различно. За земеделеца съществено знание е да разбира почвите, да знае, какво може да даде всяка почва. Само при такива знания той ще ги използва разумно, и животът му ще бъде добър; ако не разбира почвите, животът му ще бъде пълен с несгоди и мъчнотии. Като знаете това, стремете се към придобиване на такива знания, които усилват почвата на вашия ум. Дойдете ли до знания, които отслабват почвата на ума ви, бягайте от тях. Как постъпват земеделците в такива случаи? Като видят, че почвата на нивата им е отслабнала, те я посяват с такива растения, които й предават нужните елементи и я засилват. Дали по естествен, или по изкуствен начин става наторяването, в края на краищата, обеднялата почва се наторява. В процеса на наторяването голямо участие взимат природното електричество, слънчевата светлина, топлината и влагата. За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на Мъдростта и на Истаната, както и от топлината на Любовта. Както без светлина и топлина човек се изтощава, така също се изтощава и без Мъдрост, истина и Любов. Влезе ли в света на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към Любовта, към Мъдростта и Истаната, като условия за наторяване, т. е. набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва. Любовта носи живота.

Божествените условия,
МОК - Русе, 9.10.1927г.