Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите.

Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате да се говори за любовта. Всеки казва: Трябва да се обичаме! Трябва да ме обичаш! Кажете ли на някого, че трябва да ви обича, това показва, че не вярвате на този човек. Влезе ли недоверието между двама души, любовта ги напуска. - Трябва да обичаме Бога! - И без да казвате това, то става. - Защо? - Човек е уд от Великия Божествен организъм. Следователно, ще не ще, всеки уд е привързан към цялото. Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт. Има ли смисъл ръката да каже, че трябва да обича тялото, или тялото да каже, че трябва да обича ръката? Така може да се говори на нещо отделно, което е вън от цялото. Ето защо, да говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества. За да не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва да познае себе си. Щом познае себе си, той ще познава и своя ближен. Има много начини, чрез които човек може да познае себе си. Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване. Когато искам да изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за себе си едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките си. След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той. Ако отреже голямо парче за себе си, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов. Наблюдавайте се и вие, да видите, как постъпвате. Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за себе си голямо парче, а за другите - малки. Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за себе си - малко. Другите осъжда строго, а към себе си е мек и крайно снизходителен. Който е създал хората, той има право да ги съди, а не аз. - Защо? - Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал. Щом те люби, Той знае, как да съди и как да раздава благата. Казвате: Писано е, обаче, даром да се дава. Думата "даром" подразбира даване от любов. Който дава без любов, всъщност не дава. Истинското даване става с любов. Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки. Всяко добро, направено с любов, не може да спъне човека, нито да съблазни окръжаващите. Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов. Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте". И тъй, да направите добро на човека с любов, това значи, да не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум.

Възходящият път. Трите думи. Писмото,
УС - София, 26.5.1935г.