Не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си.

Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма да дойде така, както Го очакват. Навремето си, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин. Един ден Христос ги запита: "За кого ме мислят хората, че съм?" - Едни те мислят за пророк Исай, други - за Йеремия, трети - за Илия. Тогава Той се обърна към Петра и го запита: "Ти за кого ме мислиш?" - Ти си Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър. Дълбоко в себе си Петър познаваше Христос. Христос му отговори: "Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой, Който живее в мене". Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него. Христос предсказа на Петър, че той три пъти ще се откаже от Него, докато петелът пропее. Петър каза, че това е невъзможно, че е готов да даде и живота си за Христа; готов е да жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество. Наистина, когато хванаха Христа, дойдоха и до Петър. Слугинята в преторията го запита: "Да не си и ти от Неговите ученици?" - Не съм, не Го познавам. Като се отрече три пъти от Христа, петелът пропя. Тогава Петър си спомни думите на Христа, съзна погрешката си и горко плака. Така видя той двойствеността в себе си: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво. Такова раздвояване става с всички хора. Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз? Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене си направиха къщи, купиха си имоти и днес разполагат с капитали. Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората. Значи, той съжалява, че не си е създал добро материално състояние, а ходил да проповядва на хората. Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието си. Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е. няма да го засегнат. Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора. Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта? След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души. Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се. Един ден и те ще станат праведни и светии, но докато дойде това време, ще минат през големи изпитания. Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се да не изгубите вярата си. Каже ли някой, че е вярващ, веднага ще му искат свидетелство за свършен курс по вярата. - Праведен съм. - Дай свидетелството си! Който е издържал изпитите си, напред върви; който не ги е издържал, трябва още да учи, да свърши училището на земята и тогава да държи матура.

Възходящият път. Трите думи. Писмото,
УС - София, 26.5.1935г.