Окултната наука не търпи излишно говорене.

Като ученици, давам ви следното правило: Окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите някога повечко, но ако всякога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. В Америка, например, проповедниците говорят извънредно много, вследствие на което те страдат от изтощаване на нервната система. Там проповедничеството е достигнало висока степен на развитие. Излиза проповедникът на амвона да говори. Той иска да произведе ефект пред публиката със своето красноречие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна към проповедта му. Връща се този проповедник у дома си недоволен, разтревожен, с намерение втори път да не излиза да проповядва. Той отваря душата си, говори, а слушателите му го посрещат със студен душ. Тези сътресения произвеждат известен род органически повреди в организма на проповедника. Надали има проповедници в света, които да не страдат от нервно разстройство и от окапване на космите от главите им. Това се дължи на вътрешно безпокойство в тях. Те навлизат в една непозната област – не разбират окръжаващите хора. Проповедникът излиза да говори на известна публика, без да я познава. Той мисли само върху това, как да говори и колко повече да говори, без да има предвид, че ще бъде подложен на такава критика, каквато никога в живота си не е сънувал. Знаете ли какви са американците? Щом не им хареса някой проповедник, те казват: „Хлопа му нещо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаят света със своите най-свещени идеи, но това е неправилно. Христос е казал: „Не давайте скъпоценните си бисери на свинете“. Това правило не се спазва почти никъде, а особено в България. И затова виждаме тия свине да хвърлят нашите камъни върху главите ни. Какво прави природата в такъв случай? – Тя скрива дълбоко в земята всички свои богатства, всички свои скъпоценни работи, и никому не ги показва. Религиозните хора, обаче, всичко, каквото имат, изнасят на пазар. Защо? Защото не е тяхно, те не са го придобили с труд.

Свещеният час,
СБ - София, 24.8.1927г.