Пазете следното правило: Никога не се произнасяйте за незавършени работи. Никога не се произнасяйте за живота си. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Дръжте в ума си мисълта, че животът, сам по себе си, е неделим; и доброто, което е вложено в живота, никой не може да го отнеме. Следователно животът на цялото човечество е ваш живот, и доброто на цялото човечество е ваше добро. Не мислите ли така, вие ще се натъкнете на големи страдания и ще кажете, че светът не е добре създаден, че животът няма смисъл и т.н. Това значи да слезе човек в ада. Който живее за себе си, той е в ада на живота; който живее за Бога, той е в рая. От човека зависи да живее в ада, или в рая. Бог е облякъл човека в плът, в която е вложил ум и сърце да мисли, да чувства, да работи, а той е недоволен от положението си, иска нещо повече. Когато ангелите гледат човека, те пожелават да дойдат на земята, да учат тия уроци, на които той е поставен. Ще страда или ще се радва, ангелът ще бъде доволен, че има възможност да познае Бога. Сиромах ли ще бъде, или богат, той се радва, че може да изучава хората. Какво по-голямо благо искате от това, да бъдете слуга на един богат човек? Вие ще научите какво нещо е богатството, как действа то върху човека, за какво го използва и т.н. Привилегия е за човека да има богатство, с което да помага на бедни и страдащи, да не го задържа за себе си.