Казвам, в развиването на волята трябва да дойдете до реализирането. Вие трябва да се стремите към самоусъвършенстване. То е онази красота. Бог, за да ни обича, трябва да има някаква форма, която да привлече вниманието. За какво ще те обича Господ, ако послушание нямаш? За какво ще те обича Господ, ако ум, който да схваща неговите мисли, нямаш? За какво ще те обича Господ, ако нямаш сърце, което да схваща възвишеното и благородното. Ако нямаш тяло, с което да му служиш, за какво ще те обича Господ? Ако ти не си готов заради него да направиш най-голямата жертва, за какво ще те обича? Бог е едно същество, за което човек трябва да иска да направи всичко заради него. Бог като дойде, той изведнъж иска най-голямото от тебе. Той казва: „Или всичко, или нищо.“ Не само да кажеш: „Мога.“ Защото според закона и големите, и малките работи еднаква сила имат, когато може да ги направиш. Сега ще кажете, как така? Представете си един триъгълник, който тежи десет тона. Едно дете не може да го вдигне, но ако е свързан с един лост с пружината на една машина и ако туй дете бутне машината, веднага може да го вдигне. В природата нещата стават лесно, когато знаеш къде да буташ. Светът е разумно направен, хората са свързани като скачени съдове. Ако на един човек кажеш една своя мисъл, той на втори, на трети, на четвърти - и така работата се урежда. Нашите работи не се уреждат, понеже не знаеш как да натиснеш. Вследствие на това преживяваме известни мъчнотии.