В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в пътя. Казвам: не се смущавайте от отклоненията, които стават в пътя ви.

Всеки човек има недовършена работа, за което се изискват хиляди години, докато я завърши. Зад всеки човек седи усилена работа за съграждане на новото. Някои очакват да отидат на небето, да вземат участие в тържествата, които се готвят там. Те могат да вземат участие в тези тържества, но преди всичко от тях се изисква велика работа за Бога. Съвременните хора още не са работили за Бога, те само са се мъчили и трудили и отсега нататък те ще работят за съграждане, за устройване на новото. Как ще се работи за съграждане на новото? Няма да се започне с тояга, но ще се започне със закона на Любовта, с кротък дух. Само по този начин човек може да се абстрахира от старото и да живее с новото в себе си. Казвам: за да постигне това, човек трябва да е готов да се откаже от старите обичаи, да престане да се занимава с хората. Ако вие се интересувате от това, какво прави този, какво прави онзи, ще можете ли да преминете Ниагарския водопад само по едно въже и с една върлина в ръка? Искате ли по този начин да преминете водопада, вие трябва да се концентрирате, да забравите ръкопляскането, да не виждате, кой как ви гледа, или какво говорят за вас. Вие трябва да вървите напред, защото от концентрирането на вашата мисъл ще зависи благополучното преминаване на водопада. Ако гледате на всички страни и се интересувате от хората, вие ще паднете долу, отдето никой не може да ви избави. Докато сте на въжето, ще мислите само за себе си. Щом преминете водопада, свободни сте да гледате накъдето искате. Следователно, и съвременните хора днес са поставени на такова тънко въже и ако се интересуват от това, какво правят другите около тях, те ще паднат долу, и никой не ще може да ги извади. Ето защо, те трябва да бъдат внимателни. Някой се занимава с музика, а другите му казват: защо се кривиш така? Той трябва да им отговори: елате на моето място, опитайте, какво е, и ако можете, свирете по-добре от мене. Ако е въпрос за смелост, мога да ви приведа пример за двамата американци, които преминали Ниагарския водопад по въже; единият от тях с върлина в ръка, но сам, а вторият с другаря си на гръб. Питам: кой от двамата е по-смел: който е на гърба на другаря си, или този, който го пренася по въжето? По-смел е този, който е на гърба на другаря си, защото той трябва да има голяма вяра в него. Следователно, ние трябва да имаме такова присъствие на духа, че без страх да преминем през всичките мъчнотии. Казвате: знаете ли, какви мъчнотии имам? Казвам: каквито мъчнотии да имате, колкото и да се клатушкате на една, или на друга страна, никой няма да ви съди, никой няма да ви намира погрешки, само вървете напред. В продължителното пътуване все ще направите някакво отклонение, но това да не ви спира в пътя. Казвам: не се смущавайте от отклоненията, които стават в пътя ви.

Що искате?,
НБ - София, 22.5.1927г.