Казвам: сегашните вярвания на хората в Бога, съдържат самоизмама; сегашните религии съдържат самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама.

Някой казва: дотегна ни вече да слушаме духовни беседи, както и разни поучителни сказки. Питам: не ви ли дотегна да ходите по театри и по концерти? Какво особено има в театрите? Ще отидете в един театър, дълго на сцената представят убийството на някой човек, и цялата публика се трогва от положението му, плаче, че станало никакво нещастие. Казвам: когато хората виждат на улицата да убиват човек, като някое куче, тогава те не плачат и не се трогват, а като отидат в театъра, плачат за съдбата на някакъв фиктивен герой. Този герой или тази героиня, за които вие плачете, в действителност не съществуват. Има смисъл да ходите и на театър, но след като излезете оттам, трогнати от неправдите и насилията в живота, като срещнете някой страдалец, беден човек, да го заведете у дома си, да се разговорите с него, да го нахраните и облечете. Какво правят съвременните хора? Те ходят тук-там за удоволствие и после гледат да се наредят, да си направят къща, да се осигурят. Казвам: хиляди къщи да съградите, пак същи ще си останете; хиляди деца да родите, пак същи ще си останете; и първи места да заемате, пак ще си останете същите. Външната обстановка не изменя положението на нещата. Това са само временни забавления. Някой станал владика, това е забавление за него; друг станал проповедник, това е забавление за него; трети станал поет, написал няколко стихотворения, това е забавление за него; четвърти станал актьор, и това е пак забавление. Истински поет е само онзи, който, след като завърши своето развитие, слезе на земята, за да напише само един стих, от който цялото човечество да се повдигне; истински философ или учен е този, който, след като завърши своето развитие, слезе на земята, за да напише само една мисъл, която да подвижи цялото човечество напред. Доказателства трябва да имаме от онези хора, които можем да наречем поети, философи, учени, музиканти или художници в света. Ако нямате такива разбирания в живота си, вие ще се развивате бавно, постепенно, при което 5–10 години ще вярвате в Бога, а после ще се усъмните и ще мислите, че сте се измамили. Такъв живот е живот на самоизмама, живот на забавления. Казвам: сегашните вярвания на хората в Бога, съдържат самоизмама; сегашните религии съдържат самоизмама; сегашната наука съдържа самоизмама. Това не са принципи, на които човек може да се опре. Съвременните хора нямат доблестта да кажат Истината, вследствие на което виждаме всички тия нещастия и страдания в живота.

Сто пеняза,
НБ - София, 8.5.1927г.