Идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно, не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то.

Не можете да задавате въпросите, съществува ли Бог, или не; съществува ли душа и дух, или не и т. н. Съвременните хора разискват върху тия въпроси, но това е губене на време, както мнозина губят времето си в различни изкуства. Запример, влизате в един цирк и гледате разни фокуси, упражнения, скачания, ходене по въжета и т. н. Много от тия упражнения са на място, но виждате една жена облегната на дъска и един мъж я замерва с 12 ножа, но така, че всеки нож да падне точно до едното, до другото й ухо, до главата, около ръцете, около краката, цяла да я заобиколи с тия ножове, без, обаче, да я засегне някой от тях. Цялата публика гледа, следи, трепери, да не би този мъж несполучливо да замери с някой от тия ножове, да рани жената. И ако опитът излезе сполучлив, всички ръкопляскат. Какво печели жената от този опит? Какво печели мъжът? Нищо особено. Ако е въпрос човек да придобие изкуство точно да мери, има хиляди начини за това. И ако жената трябва да придобие тази смелост, това безстрашие, да гледа, как ножовете се отправят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални. Казвам; когато разискваме върху въпроса за съществуването на Бога, то е все едно да замерваме човека с ножове. Едно е важно: като се забият тия 12 ножа, да не се случи някой от тях да попадне в главата, или в сърцето на човека и да го рани. Какво печели човек, който, като разисква върху този въпрос, изгуби Бога? Нищо не печели, но много нещо губи. Той е изгубил най-същественото в себе си – живота, вследствие на което умира. Ето защо, помнете следното нещо: идеята за Бога е течение, което поддържа живота на човешката душа. Следователно, не отбивайте това течение от неговия път, колкото малко да е то. Онзи, на когото душата е пълна с любов, трябва да мисли, да съпоставя въпроса за любовта с въпроса за съществуването на Бога. Между тези два въпроса има известно съотношение. Те поддържат живота на човека. Следователно, всеки трябва да гледа на тях като на свещени въпроси. Щом поддържаме идеята за съществуването на Бога, във всеки човек трябва да виждаме по една свещена мисъл, по едно свещено чувство и да ги пазим като зеницата на очите си. Няма защо да се запитваме, дали даден човек е прав в своите възгледи, или не. Достатъчно е да знаем, че всеки човек има в себе си нещо чисто и възвишено, което по никой начин не трябва да бутаме. И тогава, ако искаме да помогнем на човек, когото обичаме, трябва да му дадем добър пример от любовта. Любовта с думи не се предава. Ако искате да покажете някому, че го обичате, по никой начин не можете да постигнете това с думи. Думите не само че не доказват любовта, но дори я отнемат. Речете ли да убеждавате някого, че го обичате, вие ще го отдалечите от себе си. Любовта има особен език, който хората отдавна са забравили. Този език е в състояние да задоволи чувствата на човека, както и неговия вътрешен стремеж. Само любовта прави човека доволен, щастлив.

Седем кошници,
НБ - София, 4.12.1927г.