Когато ние работим идейно, природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем.

Младото поколение може да приложи любовта! Младите са пълни със сила, с любов, с разумност. Сега ще ви приведа един пример, може да е анекдот, не зная доколко е верен, но това се е случило някъде из България. Един селски български чорбаджия праща сина си да следва учението си в близкия град. Синът се влюбва в една ученичка от VІІІ клас, гимназистка. И той бил осмокласник. Той казва веднъж на своята любима: баща ми е богат човек, изпраща ми доста пари, затова аз искам да ти направя един хубав подарък: ще дам да ти ушият хубава рокля и ще ти купя една много хубава шапка. Ученичката, неговата любима, му отговорила: слушай, от парите на баща ти аз не искам нищо, от тебе, от твои пари и труд, мога да приема нещо. Затова иди в някоя градина да работиш, копай и поливай цветята там, спечели и тогава ми направи какъвто подарък искаш. Такива са моите вътрешни убеждения! Той постъпва като работник на едно здание, цял ден носи керемиди, пренася вар и цимент, иска да спечели пари за своята любима. Някои съселяни го виждат и казват на баща му: слушай, приятелю,ти си изпратил сина си да учи в града, а той ходи да работи по сградите, виждаме го прашен и кирлив. Вика го баща му в селото и го пита: синко, нали те пратих да се учиш? Синът не казва на баща си, че се влюбил, но му казва: татко, исках да направя един опит, да видя, ще мога ли да си изкарвам прехраната сам, ако един ден остана без всякакви средства. Добре е, щом искаш да направиш такъв опит. По едно време го извиква директорът на гимназията да го пита, защо работи това нещо. Преди 25 години е било срамно в България ученик да се заеме с такава груба работа. Директорът го пита: не те ли е срам да пренасяш тухли и керемиди по зданията? Баща ти няма ли средства да те поддържа? Той казал същото нещо и на директора си. И наистина, този ученик работил цялото лято и спечелил пари, с които направил подаръка на своята възлюбена. След това го пита: искаш ли и аз да ти направя един подарък? Той й казва: ако е от баща ти и аз не искам, но ако е от тебе ще го приема. И тя била богатска дъщеря, но отива при едно семейство да работи като слугиня. Баща й я запитва: затова ли те пращам на училище, да ходиш да слугуваш? Не, татко, аз искам да направя опит, един ден, когато вие с мама не сте между живите, ще мога ли сама да си изкарвам прехраната? И тя работила цяла година и направила подаръка на своя любим. Така се обличат и двамата. Това е разбиране на живота според един нов идеал. Ето една благородна черта, проявена от тия двама млади! Аз бих желал всички българи да следват примера на тия двама млади, на този осмокласник ученик и на тази осмокласница ученичка. Това трябва да бъде свещен идеал за всички! Ние трябва да внесем този идеал и в религията. Всичко трябва да мине през ума ни, всичко трябва да мине през сърцето ни, всичко трябва да мине през волята ни. И всичко, което можем да изработим, да бъде за Бога. За Бога трябва да работим без пари. И ако аз идвам тук, за да дам нещо, за да оставя нещо в този дом, то трябва да излезе от моя ум, сам да опитам мъчнотиите в живота. Не съжалявайте, че мъчнотии идват върху вас! Колкото са по-големи мъчнотиите в света, толкова повече ще се изпита нашата сила, за да станем всички герои за божествената любов. И когато нашият благ Баща, тъй наричам аз Бога, види, че ние постъпваме така, той ще благослови нашия път. Разправяше ми тия дни един млад момък следното нещо: аз постъпих на работа в едно предприятие. Работих идейно безкористно, за което не ми се плащаше нищо. Друг един приятел управляваше работата, а аз бях работникът. Наистина, дрехите ми се изпокъсаха, но в тази идейна работа спечелих един занаят. Този закон е верен навсякъде в природата, когато ние работим идейно, природата ще събуди у нас онези способности, чрез които ние ще можем да се повдигнем.

Ще ми изявиш,
НБ - София, 16.5.1926г.