Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете.

Когато вършиш нещо според закона на вярата, по Бога, ти няма да мислиш; ще свършиш работата без да мислиш, че като я свършиш, тогава ще мислиш. По Бога тъй седи. Законът е такъв. По човешки като вършиш една работа, много ще мислиш, а като я свършиш, няма да мислиш. Сега хората като вършат Божията работа, се напъват, много мислят, а като я свършат, никак не мислят. Като вършат човешките неща, никак не мислят, а като свършат работата, казват: „Втасахме я. Какво трябва да правим сега?” Казвам: Изменете този процес. Не мислете в Божиите работи, мислете в човешките работи. Върху свършените Божии работи мислете, върху свършените човешки работи не мислете. Преди да си свършил една човешка работа, трябваше да мислиш много. След като я свърши, не мисли повече. Питам: след като си ял едно ядене и остане празна паница, какво ще мислиш, че трябва да я мият, няма какво да мислиш. След като си разбил касата, какво ще мислиш? Може да мислиш, докато има пари в нея, за обраната каса какво ще мислиш.

Приложете Добродетел,
НБ - София, 13.3.1932г.