У човека има едно разумно съзнание, което го ограничава. Във всеки даден момент то те упътва какво трябва да правиш.

Добродетелта е една основа, върху която трябва да турим всяка човешка вяра, за да стане стабилна, което произтича от дълбочината на човешкото сърце, от дълбочината на човешкия ум, на туй, което ти си опитал. Тъй щото идеята за Бога не е отвлечена идея, но у човека има едно разумно съзнание, което го ограничава. Във всеки даден момент то те упътва какво трябва да правиш. Ти искаш да направиш нещо нещо дълбоко в теб ти казва: „Почакай малко.” Ама времето. – „Почакай малко.” Ама условията, хората. - „Почакай малко.” Ако почакаш, всичко ще се оправи, ако не почакаш, не го послушаш, ти ще се объркаш. Туй, което ти казва, то е Божественото вътре. Бог всякога говори на човека. Дотогава, докато ти си разумен, туй Божественото в теб ти говора. Не го слушаш, отидеш да направиш едно престъпление - туй Божественото те хване, разтърси те хубаво. Нека те разтърси. Хване те ревматизъм в краката. Туй Божественото казва: „Ти нямаш право да буташ този човек.”

Приложете Добродетел,
НБ - София, 13.3.1932г.