Извадки съдържащи темите:

two lables
+

Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си.

Всички се запитват, защо идват страданията. Отговорът е прост и категоричен: страданията освобождават човека от ограниченията. Какво прави бременната жена? Девет месеца носи детето в утробата си, но след деветия месец тя го изпъжда навън. Колкото и да е било добре в утробата на майката, детето трябва да излезе навън, да се освободи от ограничителните условия и да започне да учи. Ако майката не го изпъди навън, и двамата ще умрат. Ако Бог не беше извадил човека вън от себе си, той никога нямаше да придобие знания. - Добре беше при майка ми; там нямаше страдания. - Сега ще те стегнат и ще започнеш да работиш. - Тежък е животът ми. - Ще работиш - смисълът на живота е в работата. Ако не извадиш една мисъл вън от своя ум, да живее свободно, тя ще остане в забрава и най-после ще умре. Докато мисълта е в човешкия ум, тя не е способна за работа. Щом излезе вън от него, тя може да работи и да се прояви. Казано е в Битието, че Бог изпъди човека от рая. Ще кажете, че причината за това се крие в неговия грях. В същност, причината е по-дълбока. Думата "изпъждане" е силна, може да се замести с "раждане". Майката изпъжда детето вън от утробата си, т.е. тя ражда. Всеки човек трябва да роди и то навреме. Не родиш ли, сам се осъждаш на страдания. Ще родиш, ще работиш и ще учиш. Аз не съм женен, сам съм в живота, мъчно мога да свърша работата си. - Ти не говориш право. Няма човек в света, който да не е женен. Ще кажете, че мъжът не ражда. - И мъжът ражда, и жената ражда. Всички хора раждат, не само по едно дете, но и по две, и по три. Мъчи те една мисъл, искаш да разрешиш един въпрос, но не знаеш, как да постъпиш. Ще се мъчиш ден, два, повече дни, докато най-после го решиш. Решаването на въпроса подразбира раждане на една мисъл. Ще я родиш по всички правила, ще и дадеш живот и условия за работа. Раждането е велик, свещен процес. Днес то е опорочено, затова в бъдеще ще се измени. Природата е велика в своите опити. Като види, че някой от нейните процеси се опетни, тя го замества с нов и по-съвършен. Има начин, по който човек сам може да се преобрази, т.е. да се новороди. Той знае вече, че е нов човек, преобразен, сам себе си родил. Ще кажете, че това е невъзможно. За невежия е невъзможно, но не и за учения и просветен човек. Ще дойде ден когато жените ще раждат по нов начин. За този ден и Христос говори. Той казва: "Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие." Христос казва: "Жена кога ражда, на скръб е; като роди, скръбта и се превръща на радост, защото се е родил човек на света." В широк смисъл, детето представлява новородена идея. За да се роди тя, човек минава през големи страдания. Щом се роди, той се радва, че тя излиза на бял свят и започва да работи. Животът се заключава в страданието. Който страда, той живее; който се радва, той влиза вече съзнателно в предверието на живота. Като не разбират дълбокия смисъл на страданието и на радостта, хората се радват на това, на което не трябва, а бягат от страданието, което осмисля живота им. Радвайте се не на самата радост, а на това, което страданието носи. Страданието е ценно за това, което носи в себе си. Същото се отнася и до радостта. Ако не знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си вън от живота. Ако знаеш, защо страдаш и защо се радваш, ти си придобил живота - най-ценното в света. И пияният не знае, защо играе. Казват за него: Пиян е този човек, играе, буйства; и той не знае, защо прави това. Докато е пиян, той не знае, защо играе, но като отрезнее, знае, защо е пял и играл. Ако знаеш, защо вярваш и защо не вярваш, ти си на прав път; ако не знаеш, ще се блъскаш натук-натам, без да използваш живота. Ще кажете, че не е ваша работа да знаете, защо скърбите и се радвате, защо вярвате. - Всичко е за вас. Светът е създаден за вас, да се учите, да придобивате знания и опитности. И тъй, когато страдате, не питайте, защо страдате; не казвайте, че вашите страдания са големи, но благодарете, защото чрез страданията придобивате живота. Чрез радостите пък влизате в живота и започвате да растете. Когато се радваш, не отивай между хората, да се хвалиш с радостта си. Така постъпват някои майки с децата си. Майката вземе детето на ръце и тръгва от къща на къща, да го показва на съседките си. По този начин детето губи красивото, което е вложено в него. Майката трябва да излиза с детето сред природата и да се моли на Бога, да му даде възможност да се превърне на светлина, с която да радва хората. Ще се радваш на светлината на хората, а не на самите тях.