Всеки човек има особен час, особен ден, в който той прави добро.

Начинът, по който аз правя доброто, не е общ за всички хора. Този начин е специален за мене. Може би аз имам обичай да правя добро сутрин, друг - на обед, а трети - вечер. При това, в тия три момента от деня и начините за правене на добро, са съвършено различни. Всеки човек има особен час, особен ден, в който той прави добро. Мнозина казват, че когато човек прави добро някому, трябва да му каже поне една сладка дума. - Не, човек може да направи някому добро и без да му каже сладка дума. Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо с тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал, като му казвал: "Махни се оттук, очите ми да не те видят!" Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10-15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: "На, вземи тия пари!" След това се връщал в дюкяна си доволен. По същия начин и съдбата постъпва с вас. В първо време като този търговец тя ни пъди от дюкяна си и после ни намира в някоя затънтена улица, смушква ни малко и туря 20 лева в джоба ни. Ако вие мислите, че светът ще ви посрещне с лаврови венци, лъжете се. Да, в началото може да има венци, но в края бъдете уверени, че ще има развенчаване. Мислите ли, че онази певица, която е била посрещана на сцената с лаврови венци и ръкопляскания, утре като изгуби гласа си, ще има същия прием? - Не, друга някоя ще дойде на мястото й, а първата ще се гърчи от мъки, че мястото й е заето. Всичко това привидно е така. Сегашният живот е преходен и това ни най-малко не трябва да ни обезсърчава. Това е метод на възпитание. На земята още не е дошъл онзи истински идеален живот, към който се стремим.

Тихият глас,
ИБ - София, 1.1.1929г.