Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека.

Вие не сте разбрали още, какво представя истинският живот; не сте разбрали още и човекът. За този човек, именно, апостол Павел казва, че Господ го е направил малко нещо по-долен от ангелите. Такъв ще е човекът в бъдещата вселена, но не и в тази, в която ние сега живеем. Значи, сегашната вселена ще изчезне и вместо нея ще се яви нова. Как ще стане това? В една от теориите на учени хора, адепти, се казва, че всички живи същества, както и слънцето постепенно изгубват енергията си, изтощават се. Затова казваме, че силите на човека постепенно се губят, изразходват се, и той остарява. Тази енергия от цялата вселена отива в пространството, както малките ручейчета се разливат по стръмнините, и служи като основа за съграждане на нова вселена. И тогава, всички живи същества от старата вселена ще бъдат преместени в новата, при нови условия за живот. Ако искате да знаете нещо за новата вселена, четете Еклисиаст, там Соломон е писал за нея. Той е казал: „Сейте семето!" Значи, Бог е изпратил човека на земята да сее, да се учи, да се готви за бъдещата вселена. Големи приготовления се правят за новата вселена! Затова, именно, Бог е поставил човека на големи страдания и изпитания. Страданията са най-голямото благо за човека. Сам апостол Павел е казал: „Сегашните страдания на човека не могат да се сравнят с бъдещата му слава". Казвате: Как можем да проверим това? Който иска да научи истината по този въпрос, той трябва да излезе от своето физическо тяло и с духовното си тяло да отиде в невидимия свят. Като се говори за духовно тяло, за невидим свят, мнозина се плашат, мислят, че ще умрат. Не, духовният човек е развил своето духовно тяло така, че той може да функционира с него, както с физическото си тяло. Той може да излиза от физическото си тяло и да се връща в него, според желанието си. Значи, истински духовен човек е онзи, на когото съзнанието е будно и за физическия, и за духовния свят; той може и в двата свята да се движи еднакво свободно и съзнателно. Само такъв човек може да се нарече истински ученик. Само на такъв човек може да се говори. Който не е ученик още, той е буден само за физическия свят, и като му се говори по тези въпроси, съмнява се. За такъв човек съмнението е естествено нещо. Съмнението говори за невежеството на човека. Ако влезете в една тъмна стая, вие веднага ще изпитате страх, да не би да се спънете в нещо, да не паднете някъде. Обаче, щом стаята се осветли, съмнението, страхът изчезва, понеже виждате, де вървите. Дето има светлина и знание, там съмнението отсъства; дето няма светлина, съмнението присъства. Съмнението е признак на невежество. Съмнението, омразата, безверието са отрицателни течения, т.е. бури в живота на човека.

По-долен от ангелите,
НБ - София, 23.10.1927г.