Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота.

Питам: има ли някаква положителна страна в съмнението? От научна гледна точка, съмнението е необходим закон в еволюцията на човека. Ако оставите водата в една щерна да стои цели четири–пет месеца, без да се раздвижва, тя ще жабуняса, ще се развали. Обаче, ако от време на време раздвижвате тази вода, тя ще запази своята свежест. Следователно, съмнението е така необходимо за човека, както ветровете са необходими за природата. Ако нямаше ветрове, водата в природата би стояла в покой, вследствие на което би изгубила своята преснота. Ако нямаше ветрове в природата, и растенията не биха могли да растат, да се обновяват. Чрез ветровете растенията, дърветата се каляват, соковете им се пренасят по целия организъм, а същевременно добиват и по-голям устой. Такова нещо представят и страданията в човешкия живот. Те внасят опресняване, обновяване ,изобщо, в живота. Такова нещо е съмнението. Човек живее повече във водна среда, отколкото в твърда. Следователно, ако не дойдат ветрове и в човешкия живот – страдания, съмнения, които да го раздвижат, има опасност този живот да изчезне. Историята на народите, както и на отделните лица, през всички времена и епохи до днес, ни показва, че след всяко страдание, индивидуално, или общочовешко, винаги в съзнанието на хората прониква нова светлина, нов проспект, ново разбиране за живота. Значи, в който момент човек разбере вътрешния смисъл на страданията, животът му ще се проясни и осмисли. Ще приведа един пример, да видите, какво представят страданията за човека, и кога той може да се освободи от тях. Представете си, че отивате в една пустиня и носите със себе си едно шише с вода. По невнимание, шишето пада от ръцете ви и се счупва. Вие веднага се хващате за главата, ужасен, разтревожен, че сте счупили шишето и разлели водата. Защо се смущавате? Защото разбирате цената на водата в пустинята, а не знаете, отде можете да намерите вода за пиене. Ако не намерите вода в пустинята, животът ви е в опасност. Казвам: не се смущавайте! – Как да не се смущавам? В тази вода беше моят живот. – Елате с мене, аз ще ви покажа, де има чиста, хубава вода. Тръгваме заедно, и аз ви завеждам на разстояние няколко метра от мястото, дето счупихте шишето. На това място има извор, от който блика чиста, кристална вода. – Пийте сега вода, колкото искате! Вие се напивате добре с вода, а след това напълвате друго шише от тази вода. – При това положение, ще страдате ли още? Не, при бистрия извор страданието изчезва. И затова казвам: който иска да се освободи от страданията, нека отиде при Извора на Вечния Живот и да пие от Неговата вода.

По-долен от ангелите,
НБ - София, 23.10.1927г.