Всяка сутрин си хванете, галете върха на носа ви, да не стане заострен. Носът ви да не става много остър. Кажете Господ много остър нос да не ви дава.

Всяка сутрин трябва да хващате носа си. Не го стискайте тъй, защото това секнене на носа показва, че хората са дошли дотам, че носът трябва да бъде дълъг. Дълъг да стане. Но вие не тургате тази мисъл, вие искате, като теглите носа си, да извадите нещо от него. Като цирей го стискате, да излезе сопол от него. Това е лекуване. Ти като туриш двата си пръста на носа, защото носът е място, дето се събира най-грамадната енергия в носа, електричество и магнетизъм - и като почнат хората много да се безпокоят, човек почне да си човърка носа, да взема оттам тия енергии, които се събраха там. Та казвам, ако човек правилно функционира, физиологически всичките клетки и функции, да стават теченията правилни, тогава човек ще има едно разположение на духа. Сега някой може да ни каже някои признаци, но патологическите признаци не искам да ви кажа, понеже те ще ви спънат. Но представете си сега, че най-хубавите работи, които можете да видите, тях ще ги видите на носа си. Най-хубавото, което може да видите, то е вашият нос. Имайте за носа си една хубава представа. Най-хубавото нещо, което може да имате, това е вашият нос. И ако вашия нос не изучавате вие... Челото си после ще изучавате, очите, ушите после. Но засега това, през което минава най-активната деятелност на живота, това е носът. Най-много работи носът. Постоянно въздухът влиза и излиза през него. И най-активното място е носът. С устата си само три пъти на ден ядеш, а носът пфу, пфу, пфу - всички работят там. Та най-деятелната страна, която постоянно работи и най-много работи, засега е нашият нос. И ние не оценяваме тази работа. Трябва да съзнаем, че най-много работи нашият нос. И трябва да облекчим своя ум от ненужните процеси, да не спъваме Божественото в нас. Защото, щом дойдат някои лоши мисли, всичко това се отразява върху носа. А това въздейства на дихателната система и въздейства на стомаха. И на гнева - ще се пазите от него. Тогава се загубва равновесието между мозъчната и симпатичната нервна система. Така се обезсмисля животът и човек каже: "Не искам да живея вече." Човек, който каже така, това значи - аз не искам да служа на Бога. Това е една тайна. Кажеш ли тъй: "Не искам да служа на Бога", а животът е там и всичкият смисъл е там. А Господ изисква от нас да работим, да се учим. Сега едно нещо специфично ще ви кажа. Всяка сутрин си хванете, галете върха на носа ви, да не стане заострен. Носът ви да не става много остър. Кажете Господ много остър нос да не ви дава.

Предназначението на носа,
ООК - София, 28.10.1931г.