В ума си не трябва да държите изключително само мъчнотиите, то е крайност. Кажете, туй може да ми се случи. То е хубаво, философи може да станете, не да мислите, че само хубавото може да ви се случи.

Човек трябва да бъде смел, да се приготви и да си пробие път в живота. В живота има планински върхове, реки ще минете, мислите ли, че мостове са направени – много от тези реки са без мостове. По планинските върхове с автомобил няма да ходите, малки пътечки има. През пустинята ще минете. Тъй седи животът – дали ще ви е страх, или не, ще ви прекарат през там по който и да е начин. А щом ще минете, ще се вържете отсега, ще бъдете смели и решителни, тази е похвалната страна – в живота не се обезсърчавайте. Знаете ли защо богатите синове се обезсърчават повече от сиромашките синове? Богатият син, докато баща му праща 5 - 10 години хиляди левове, като спре бащата, не знае какво да прави. А онзи бедняга сам с труд си изкарва, и той минава по-лесно, извоюва, закалил се е. Казвам, тогава богатият син е положил повече надежда в баща си, отколкото трябва. То е хубаво, че баща му е богат, но той трябва да има предвид, че баща му може да замине и той ще остане сам и ако го изкараш лице с лице с мъчнотиите, да е в състояние да се справи. И най-богатият син трябва да има едно изкуство, да знае да изкарва с честен труд прехраната си. Този труд е, докато се качиш на планинския връх. Трудът е, докато минаваш пустинята, мъчно е в пустинята – и гърлото ти ще засъхне, но на 3 - 4 дена в пустинята има оазис, изворчета, море, планински връх и като дойдеш до него, има замък – ще те поканят на гости, ще те угостят, и ще се върнеш пак. В ума си не трябва да държите изключително само мъчнотиите, то е крайност. Кажете, туй може да ми се случи. То е хубаво, философи може да станете, не да мислите, че само хубавото може да ви се случи. Не, туй са крайности. Човек трябва да бъде смел, решителен и разумен в живота и да знае, че едните и другите са все негови спътници. Дойде ли настроението, ще кажеш – минавам през пустинята. Дойде ли полето, тук растат моите чувства. Може би има да цъфтят в полето магарешко тръни, няма да му се сърдиш, нека расте. Ама в мен има едно некрасиво чувство, остави го да си расте. Защо ходиш да го буташ. Едно некрасиво чувство има ли право да расте в нас? На десет красиви чувства едно некрасиво чувство трябва да расте. На десет богати ученици един беден ученик трябва да мине. Такъв трябва да бъде законът.

Когато страданията произтичат,
МОК - София, 13.6.1926г.