Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота.

Като ученици, вие трябва да се стремите към такива блага, от които да се ползват всички хора. Представете си, че отивате при човек, който е осъден на смърт, и започвате да му разправяте за бъдещето величие на неговия народ. Той ви слуша, но въздъхва дълбоко и си казва: „Какво се ползвам аз от бъдещите блага на моя народ?“ Следователно истинско и вечно благо е това, от което се ползват всички хора. Всяко благо, от което не се ползват всички, не е истинско и лесно се губи. Вечните и истински блага водят към истината, която прави човека свободен. Запример, ония мъчнотии, които природата създава на човека, са малки задачи за него, но в разрешаването им се крие истината. Страданията и радостите са блага за хората, защото всички участват в тях. Да яде човек, това е едно от великите блага, защото всички хора участват в яденето. Докато яде, човек може да стане и талантлив, и гениален, и светия. Щом престане да яде, всички възможности за него изчезват. Като яде, той събира енергия в себе си, която може да се превърне в работа. Като ученици, вие трябва да изучавате себе си, а оттам и ближните си. Един от методите за себепознаването се крие в яденето. Наблюдавайте се как ядете. От начина, по който ядете, можете да познаете какво ще излезе от вас и какво можете да свършите. Много неща зависят от яденето. Знае ли как да яде, човек е разрешил една от важните задачи на своя живот. Същото може да се каже и за понасянето на страданията. Който знае да се справя със страданията, той е готов за живота. Който знае да страда, той е готов за живота. Който знае да страда, знае и да се радва. Който не може да се справя със страданията, не може и да се радва. – „Не може ли без страдания?“ – Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се пита, не може ли да се живее без хляб. И без хляб може, но ще свършите живота си като магарето на Настрадин Ходжа. Той казвал за магарето си: „Чудно нещо! Тъкмо отвикнах магарето си да яде, и то умря“. – Какво представя смъртта? – Лишаване на човека от възможностите за придобиване на блага.

Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта,
МОК - София, 12.12.1930г.