Влезе ли в ума ви една мисъл, тя се посажда там и след време дава плод.

Човек трябва да бъде чист, последователен в своите възгледи и никога да не се разколебава. Например, някой възприема новото учение, но скоро се разколебава и казва: „Дали не е по-добре за мене да се върна към своите стари разбирания?“ Пуснали една свиня в гората на свобода. Тя прекарала там няколко месеца, но щом дошла зимата, уплашила се и казала: „Я да се върна пак в кочината, при стария си господар! Там ме храниха по пет пъти на ден“. Такова е положението на човека, който се държи само за временното, за преходното. Докато човек зависи само от храната и мисли какво ще яде и ще пие, той се намира в положението на животно, на свиня, т.е. има възгледи за живота като тези на свинята. Като говоря за свинята, аз я разглеждам като символ на повърхностна мисъл. Тя не мисли дълбоко. Като рови, тя счита, че всичко се намира в земята и трябва да рови, за да извади всичко, каквото е поставено там. Бог е дал ум на човека и с това иска да му каже, че не трябва да рови. И така, човек трябва да се откаже от навика си да рови. Например, когато човек пита за въпроси, които не може да разбере, той рови. Някой пита: „Кой създаде света? Как е създаден светът?“ Тези въпроси не са още за неговия ум. Друг пита: „Как е създадена крушата?“ – Днес всеки може да създаде крушата. – „Как?“ – Вземи една семка от круша, направи с пръст дупка в земята и посей семката. След време крушата ще израсте и ще даде плод. Тогава вземи един от плодовете ѝ, изяж го и виж какво ще стане в устата ти. След половин час ще израсте цяла круша, която ще затвори устата ти. – „Аз не искам да се затваря устата ми.“ – Щом не искаш, не питай кой е създал крушата. Същото става и с мислите, които възприемате отвън. Влезе ли в ума ви една мисъл, тя се посажда там и след време дава плод. Когато дървото даде плод, то променя мястото си, т.е. плодът му вече отива на друго място, където отново се посажда. Следователно, установените възгледи за нещата не са нищо друго, освен възгледи на умрели хора. Възгледите, мислите на хората в основата си трябва да бъдат едни и същи през всички времена и епохи, но в методите на своето приложение те трябва да бъдат различни. Някой казва: „Като млад мислех едно, а като стар мисля друго“. Казвам: това, което на младини е едно, а на старини – друго, не е истина. И като млад, и като стар, истината е една и съща. Слънцето и като изгрява, и като залязва, е едно и също, все слънце си остава. То се различава само по начина на изгряването и залязването си.

Човекът на новото,
СБ, РБ - 7-те езеро, 19.7.1931г.