Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.

Срещам един господин, здраво обвързан с едно дебело въже. Той едва-едва се движи, пъшка, плаче и се моли: Дай ми някакъв съвет да развържа това въже, да се освободя от него. – Късно си се сетил. Ти трябваше да дойдеш при мене за съвет още в началото, когато си бил вързан само с един конец. Ти постепенно си се обвързвал, конец след конец, докато днес се намираш в невъзможност да се освободиш. Обаче, и от това положение има изход. Както си се насновавал конец след конец, така можеш да късаш конец след конец, докато скъсаш и последния и спокойно въздъхнеш. Който сам се е обвързал, той сам трябва да се развърже. За това се иска от човека сериозна работа и здрава, положителна мисъл.

Илия вече дойде,
НБ - София, 21.7.1929г.