Tакива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата.

Съвременните хора говорят за човещина, за разумни, правилни отношения, но как трябва да бъдат изразени тези отношения, и те не знаят. Ще ви представя алегорично, какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества от една страна и между разумните същества и природата – от друга страна. Един господин си направил хубава, голяма градина, в която насадил множество ароматни цветя, които разнасяли благоуханието си далеч някъде, вследствие на което привличали към себе си работните пчелички. Една от пчелите започнала да хвърчи от цвят на цвят и весело бръмчала. След това тя влязла в един цвят, скрила се дълбоко в него и казала: Бът! –Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. Но и при това положение те се разбират и взаимно си помагат. Такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества помежду им; такива трябва да бъдат отношенията на разумните същества към природата. Пчелите представят хората, а господинът – човекът представя природата, от която хората черпят. Хората са певците, които посещават природата заради благоуханните й цветя, пеят й песни, разхождат се, кацат от цвят на цвят, докато се скрият някъде да си починат, а същевременно да вкусят и да вземат нещо от сладкия нектар на цвета. Каквото вземат от цветовете, те го занасят в кошерите си, дето остават на топло до следната пролет. Как ще разберете тази алегория? За да я разберете, от вас се иска сериозна работа, съсредоточена, концентрирана мисъл.

Илия вече дойде,
НБ - София, 21.7.1929г.