Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му, да върви напред.

Човек трябва да има правилни разбирания за живота, да различава обикновения от възвишения живот. Да водите чист и свят живот, това значи да имате правилни, съвършени отношения към всички живи същества. Да бъде човек съвършен, това значи, между Бога и неговата душа да съществува пълна хармония. Тази хармония се поддържа от три велики сили в света: от любовта, от мъдростта и от истината. Любовта е достъпна за всички, но не може да се изясни. Тя регулира външните и вътрешните отношения на човека. Мъдростта пък иде в услуга на любовта. Тя обработва всички неща, с които любовта си е служила и ги поставя на техните места във време и пространство. Истината определя вътрешните стремежи на човек като му показва, какво трябва да реализира. Има съществени постижения, но има и несъществени. Когато постигне нещо несъществено, човек изгубва своята вътрешна свобода и своя вътрешен мир. Реално е само това, което човек се стреми да постигне, но не може да го постигне. Да ядеш, без да се наядеш напълно, това значи да живееш. Да ядеш и да се наяждаш напълно, това значи, да приготвяш условия за смъртта си. Да постигне човек нещо, това значи да направи връзка с Първата Причина на нещата. Да се свърже човек с Първата Причина, това не значи, че напълно е разбрал нейните прояви. Достатъчно е човек да върви напред, а въпросът за разбиране и познание на Божественото е въпрос на бъдещето. Човек трябва да е доволен от най-малкото постижение. То е необходимо като стимул в живота му, да върви напред. Който разбира смисъла на малките величини, той ще разбере смисъла и на големите. Който може да използва едно житно зрънце разумно, той ще използва и многото житни зърна. И най-малката мисъл може да избави човека от едно голямо нещастие.

Закон на отношения,
ООК - София, 24.7.1929г.