Щом е дошъл на земята, човек трябва да изправя живота си и да изпълнява волята Божия. Обаче, да изпълниш волята Божия това не значи да ти се дадат всички материални блага, да те осигурят. Да имаш всички материални блага на разположение, това още не значи, че ти си разрешил задачите на живота. Всяко благо има смисъл дотолкова, доколкото човек може да го използва разумно. Какво ще се ползва бръмбарът, ако го поставите да живее в светла, голяма стая? Каквато стая да му се даде, бръмбарът не може да я използва и пак бръмбар ще си остане. Същото може да се каже и за човека. Каквито блага да му се дадат, ако той не е готов за тях, те ще останат неизползвани. Смисълът на живота не седи в материалните блага. Външните условия не съдържат живота. Животът носи всички блага в себе си. Той е подобен на турист, който носи всички блага в раницата си. Туристът знае, че ако не носи благата си в своята раница, ще остане гладен. В гората, на планината, дето отива, няма нищо за ядене. Иска ли да яде, да подкрепи силите си, туристът трябва да слезе в долината, при благата на живота, и като напълни раницата си отново да се качи на високия планински връх.