Какво представя кармата? Каквито обяснения да се дават за кармата, те нищо не допринасят за благото на човека. Кармата не обяснява фактите и явленията в живота, но само ги констатира. Например някой взема от приятеля си една голяма сума на заем и обещава, че след две години ще ги върне. Още като обещава, той не говори истината. Не само че след две години не може да ги върне, но и до края на живота си не ги връща. Като е услужил, приятелят му се е лишил от едно необходимо условие за своя живот, вследствие на което изпада в големи лишения и затруднения. Не се минава много време, по силата на кармическия закон онзи, който е взел тия пари на заем и не ги е върнал, ще се намери в същото затруднение. Той сам ще се чуди, отде му е дошло това затруднение. Който признава закона на кармата, ще разбере, че и той някога е постъпил по същия начин. За да излезе от трудното положение, в което е изпаднал, той трябва да изправи погрешката си. Кармата изключва всякакво неизпълнение на обещанията. Който иска да избегне закона на кармата, той трябва да е внимателен в обещанията си. Обещае ли нещо, той трябва да го изпълни. Не може ли да го изпълни, по-добре да не обещава. Някой казва: "Аз ще бъда добър." – Ако днес не си добър, никога не можеш да станеш добър. – „Аз ще изправя живота си." – „Кога?" – „В бъдеще." – Ако днес, когато се намираш под благодатните лъчи на слънцето, под благодатта на Бога, ти не можеш да изправиш живота си, в бъдеще още повече няма да го изправиш. В отлагането на нещата няма никаква наука, никаква философия. Отлагането представлява философия на празните гърнета. – „Ама аз съм лош човек." – Дали си лош или добър, това не е важно. От тебе се иска да изправиш отношенията си към Бога, към своя ближен, към себе си. Божественото в тебе ще те съди, а не хората. Следователно ти трябва да спазваш Божествените закони, да не ги нарушаваш. Нарушиш ли ги, ти изгубваш своя мир, своето здраве, своите дарби и способности.