– Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой

Докато умът не влезе в душата на човека, последният не може да разбере небесните работи. Земните работи се разбират чрез чувстванията, а небесните – чрез мисълта, затова е нужно да се научи човек да мисли. Каже ли някой, че не може да търпи хората, това показва, че вярата му е слаба и не се е научил да мисли. – Аз мисля, че имам силна вяра. – Тогава нямаш търпение. – Търпелив съм. – Значи, имаш малко любов. За да търпиш хората, вярата и любовта ти трябва да бъдат големи. – Аз мисля, че имам любов. – Тогава не слушаш Господа. Любовта се определя от послушанието. Когато слушаш някого, ти го обичаш. Като слуша дълго време учителя си, ученикът започва да го обича и да вярва на всичко, което той говори. След това той е готов да слуша и изпълнява заповедите му. – Как да обичам? – Вложи в душата си желанието да обичаш и повече не мисли. Това желание ще работи в тебе и ще даде своя плод. Дай ход на твоето желание, оправи пътя му и не се безпокой. Какво трябва да направиш с вадичката, която минава през твоята градина? Казваш: Не ме интересува тая вадичка, зает съм с обществена работа. Вадичката тече, но не върши работа. След време виждаш, че цветята в градината ти изсъхнали. Спри вниманието си върху вадичката само за момент, отправи я да тече през цветята и зеленчуците, да ги полее, и пак гледай обществената си работа. Вадичката е твоето желание да обичаш хората. То ще принесе своя плод. – Любовта ще ни спаси. Дай път на любовта в себе си. Като мине през твоята градина и напои, всичко, каквото срещне на пътя си, тя ще те напои. Иначе, любовта ще мине и замине, без да бъдеш спасен. И тъй, без вяра няма живот, както без слънце няма растене. Вярата е причина за растенето. Ако растеш и се укрепваш, ти имаш вяра. Изгубиш ли вярата си, ти преставаш да растеш и отслабваш. Какво ще стане с тебе, ако се съмняваш във всички хора? Ще станеш маниак, ще започнеш да се страхуваш от всичко, докато най-после заболееш. Всеки човек е величина, която трябва да се разбере. Ти срещаш тия величини, не ги разбираш, отбягваш от тях, докато изгубиш мярка на всякакви отношения и станеш невъзможен и за себе си, и за окръжаващите. Каква по-страшна болест от тая? – Как ще се излекувам? – Започни да мислиш, че хората са добри поне като тебе. Няма лоши хора в света, но има гладни хора. Ако моята торба е пълна, и някой ме дебне да я вземе, за да се нахрани, аз ще му кажа: братко, не се опитвай да крадеш. Кажи, че си гладен, и аз ще те нахраня. Щом го нахраня, той става добър.

Земният и небесният,
НБ - София, 1.2.1920г.