Стабилността на един народ зависи от Любовта, която той има в себе си.

Любовта Христова проявена ли е в България тъй, както Христос я проявява? Аз вземам Христа преди 2000 години, както вземам и българския народ начело с цялото духовенство като последователи на Христа и ви питам като външно, незаинтересовано лице: българското духовенство, както и българският народ приложили ли са Христовата Любов? Идете в странство да видите, че когато искат да огорчат някого, наричат го българин. Идете в Германия, в Англия навсякъде българинът има едно компрометиращо име, българите навсякъде минават за варварски народ. Навсякъде за българите имат много лошо мнение. Аз бих считал, че Христовата Любов е приложена в България, ако из България нямаше никаква бесилка, ако не ставаше никакво убийство. Във войната, която англичаните водиха четири години имаше застреляни само около 3 500 души и екзекутирани около 250 души. Ами колко души имаше убити и колко екзекутирани във войната, която България водеше. Разправяха ми за един българин на фронта, който поради припадъчна болест, от която страдал, отстъпил при едно сражение. Затова нещо, обаче, бил осъден на застрелване като го обвинили, че не искал да служи на своето отечество. Казват: тия неща не трябва да се изнасят, понеже разклащат народния морал. Тия неща не ги изнасям аз, те навсякъде се носят. Стабилността на един народ зависи от Любовта, която той има в себе си. Един народ не може да се изправи с убийства. Стабилност трябва да има в него! В тази Любов всеки трябва да желае доброто на целия български народ и целият български народ трябва да желае доброто на своите членове. Следователно когато отидеш в някое село, селяните трябва да те посрещнат, да те угостят. И когато дойде някой селянин в града и вие трябва да го посрещнете по същия начин, между вас да има надпреварване. Като дойдат шопите при вас, как ще ги посрещате? И вие като отидете при тях как ви посрещат? И това са все българи! Единният е гражданин – българин, другият е земеделец – българин. Като ги срещнете, виждате ги всички разпределени на партии. При това, всички са правоверни, все за народа си милеят. За кой народ, за гражданите или за селяните? Едни милеят за гражданите, други за селяните. Разделението на партии не е лошо нещо, но нека този народ се учи. Онези, които са за гражданите нека учат гражданите на Любов. Онези, които са за селяните, нека учат селяните на Любов. Онези, които са за земеделците нека учат земеделците на Любов. Онези, които са за военните, нека учат военните на Любов. Онези, които са за професорите, нека учат професорите на Любов. Онези, които са за майките, нека учат майките на Любов. Бащите, братята, сестрите, нека всички проповядват Любовта. Не говоря за сегашната Любов.

Запалената свещ,
НБ - София, 4.7.1926г.