Човек е дошъл на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите.

Ще кажете, че вие още се съмнявате в съществуването на Великата Разумност в света. Не се занимавайте с този въпрос, но започнете да изучавате ония мисли, които нищо не е в състояние да огъне. Който има права мисъл, той е подобен на лист от дърво, който никога не пада. Знаем, че растенията дишат чрез листата. В този случай правата мисъл е условие за правилно дишане, т.е. за Божествено дишане. Който няма права мисъл, той се намира във фиксирано, или установено състояние. Той живее, без да съзнава смисъла и предназначението на живота. За такъв човек се казва, че нито печели, нито губи. Сегашните хора търсят начин да се освободят от страданията. Добро е желанието им, но като се освободят от страданията, ще се освободят и от радостите. Радостите имат смисъл при страданията. Изчезнат ли страданията, ще изчезнат и радостите. Животът пък има смисъл при страданията и при радостите. Като страда и като се радва, човек изработва своята права мисъл. Затова, именно, той е дошъл на земята. Ако още не е придобил правата мисъл, човек не трябва да се самоосъжда. Всъщност, сам ли се съди човек, или друг някой го съди? Човек сам не се съди, друг някой в него го съди. Това показва, че в човека има касационен, апелативен, мирови съдия, пред който се донасят погрешките и престъпленията на човека за разглеждане. Като ученици, вие трябва да се стремите към правата мисъл. Какво става отвън, това да не ви смущава. Това, което съди човек, е специфично състояние. То не е естествена проява на човека. Домът не е създаден върху основите на съдбата. Домът е създаден върху основите на Любовта. Обаче ако синът и дъщерята грешат, все ще дойде отнякъде председателят на съда и ще ги осъди. Това е неизбежен процес. След това иде приложението на съдебното решение. Майката или бащата, един от тях ще вземе тоягата и ще наложи сина или дъщерята на общо основание. Някога по-големият брат, или по-голямата сестра, изпълнява съдебното решение върху по-малките братчета или сестричета. Няма човек, който като дете да не е налаган от родителите си. Някои са били затваряни в избите, в килерите, докато съзнаят грешката си. Някои помнят тия наказания, а други са ги забравили. След това отиват при майка си и при баща си да искат извинение. Като се извинят, пущат ги на свобода. Това, което става с детето, става и с възрастния човек. Колко пъти човек е бил затварян в килера на своето сърце и на своя ум! Колко време е трябвало да плаче, да търси погрешката си, докато го освободят! Някой виден професор отива в университета, излиза пред студентите си, преподава лекцията си, но усеща, че мисълта му не върви гладко. Той прави усилия, напряга се, но мисълта все не върви. Защо? Затворен е в килера на своята мисъл. Това състояние някога продължава малко време, а някога – с дни и недели. Той ходи, движи се натук, натам, почесва се по главата, докато най-после му просветне. Какво е станало с него? Освободили го от килера и го пуснали на свобода. Такова затваряне на човека става и в килера на неговото сърце. Той изпитва едно стягане в сърцето си, не може да се отпусне, да се зарадва на нещо. Какво трябва да прави човек, когато го затворят в килера на неговия ум и на неговото сърце? Той трябва да отиде при майка си и при баща си, да иска извинение. Щом му простят, умът и сърцето му се освобождават и той започва да мисли ясно и да чувства разположение към окръжаващите. Съвременните хора мислят, че са израснали вече, че се различават от децата. Не, и до днес още хората се намират в положението на деца. Ние виждаме, че каквото положение и да заема човек, от време на време го затварят в килера на живота, дават му някакъв урок. Човек е дошъл на земята да научи и да приложи смирението. Не се заблуждавайте, да мислите за себе си, че сте нещо по-особено от другите. Всички ще бъдете затваряни в килера, дето ще ви налагат на общо основание. Като се намери в затвора, човек обикаля от едната стена до другата, сърди се, вика, блъска, иска да му отворят. После, търси ключа, сам да си отвори, но ключът е скрит, не може да го намери. Така минават 2–3 дена. Той ходи с наведена глава, неразположен, не дава да го пипне някой, да му каже дума. Най-после, като огладнее, той поглежда през ключалката, да види, не минава ли някой пред вратата му. Щом чуе стъпки, веднага започва да се моли, да иска извинение за погрешката си. Той казва: „Моля ви се, освободете ме, съзнах вече погрешката си, ще се изправя“. Като чуят, че се моли, че иска извинение, веднага дохожда някой да го освободи.

Права мисъл,
ООК - София, 1.10.1930г.