Вяра, която се мени според условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вяра е тази, която и при лошите условия на живота остава една и съща.

Постоянна, неизменна ли е твоята вяра? Докато работите ти вървят добре, ти вярваш в Бога. Щом се объркаш нещо, ти вече не вярваш и започваш да обвиняваш Бога в несправедливост. Вяра, която се мени според условията на живота, не е истинска. Положителна, абсолютна вяра е тази, която и при лошите условия на живота остава една и съща. При всички условия на живота си ти трябва да държиш името на Бога в ума и в сърцето си чисто и неопетнено. Най-малкото съмнение, най-малкото петно, което хвърляш върху съзнанието на Бога, те довежда до дъното на ада. Щом изправиш мисълта си и поставиш името на Бога на най-високото и чисто място в себе си, ти излизаш вече от дъното на ада и придобиваш всичко, каквото желаеш. И тъй, за да реализира желанията си, да придобие благата на живота, човек трябва свещено да пази в ума си името на Бога. Може ли да пази свещено това име, той владее магията на живота. Под думата „магия“ разбираме изкуството да придобива човек всичко, каквото желае. Не пази ли името Божие в себе си със светост и чистота, човек ще изгуби всичко, което е придобил. Това не значи, че трябва да се страхувате. Има смисъл човек да се страхува, но не от хората, а от Бога. Кога се страхува човек от Бога? Когато изгуби връзката си с Него, когато опорочи името Му. Що се отнася до обикновения страх, той няма смисъл. Този страх е в състояние да отдалечи човека от неговия идеал. Какъв е идеалът на човека? Идеалът на всеки човек е да придобие правата мисъл. Придобие ли правата мисъл, той е намерил ключа на живота. Който е намерил ключа на живота, той е запалил вече огъня на своето огнище, на което може да се топли всеки измръзнал, отчаян, обезсърчен. Нямате ли огън на огнището си, всеки ще мине и замине покрай вас, без да се спре.

Права мисъл,
ООК - София, 1.10.1930г.