Бог, като отвлечена идея, е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да го ограничим в себе си.

Как се обяснява гнева? Гнева зло ли е? Яростта зло ли е? В Писанието се казва, че Бог е гневен, яростен. Този гняв или тази ярост като зло, или като слабост се счита у Бога? Гневът, яростта се считат като най-велики Негови качества. Съвременните хора не разбират дълбокия смисъл на тези думи. Покажете един човек, мъж или жена, ангел или светия, който никога да не се е разгневявал. Само този човек не се гневи, който постоянно е гневен. Как ще разберете това нещо? Що е гневът, как и кога се заражда той? Когато човек иска да премахне едно препятствие, което го спъва в пътя му, у него се заражда сила. В този случай той е огниво, кремък, който, като се чука с желязо, произвежда топлина. Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Ако срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака, той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? - Не. Напротив, той ще вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Като се търка кремъкът в някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. Когато, обаче, този огън се усили и запали къщата му, това е зло за него; то застрашава и околните къщи. Каква нужда има този човек да изгаря къщата си? Казвам: Според разбираниятя си хората се делят на добри и лоши. Обаче трябва да се определи, какво нещо е добро, и какво - зло. Добро е това, което служи за растенето, за цъфтенето, за връзването и за узряването, както за отделния индивид, така и за семейството му, за народа му, за цялото човечество и за небето. Зло е това, което в даден случай спъва развитието, както на отделния индивид, така и на цялото човечество. Злото парализира волята, сърцето, ума на човека, както и всичката негова вътрешна сила. Ще кажете: “При това положение на нещата, човек не знае, какво да предприема и какво да не предприема, да не би да изпадне в някакво зло.” - Не е възможно човек да стане буквояд и да се страхува да се прояви. Вземете например, съвременните учени хора са натрупали много материал в науката; хиляди хора от памтивека още са работили за създаване условия за развитието на съвременната наука, обаче ние не гледаме само на външната, но и на вътрешната й страна. Това знание трябва да се обработи и приложи в целокупния живот. Веднъж разумно приложено, то ще научи човека, кое е добро и зло и ще го упъти в пътя на доброто. За кого е това знание днес? Някои казват, че знанието възгордява. Когато знанието няма приложение, това е едно положение, но когато се прилага правилно, то носи благословение за света. Като се казва, че знанието възгордява, трябва ли да се откажем от него? Ако човек не може да постигне своето развитие трябва ли да се откаже от него? Великите идеи трябва да се разбират правилно. Съвършенството е велик идеал, към постигането на което всеки човек трябва да се стреми. По същество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо. Бог, като отвлечена идея, е непостижим, но за да Го разберем, ние можем да го ограничим в себе си.

Те свидетелстват,
НБ - София, 19.12.1926г.