Дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея.

Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива. Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек. Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.

Новата епоха,
МОК - София, 7.1.1931г.