Все трябва да пролее човек кръвта си за нещо. Жалко е, ако той не може да пролее поне капка кръв за нещо възвишено и благородно.

Истински богатият трябва да има добро сърце и добър ум. Само, материалното богатство е безпредметно за нас. Първото нещо, което се иска от човека, е той да дойде до пробуждане на висшето съзнание в себе си, за да възстанови отношенията си към Първата Причина. Пробуди ли се това съзнание в него, той ще придобие в себе си новата радост, каквато никога не е чувствувал. Понякога, за кратко време само, човек изпитва такава радост, но щом се натъкне на някакво изпитание, той изгубва радостта си. Това се дължи на прекъсване връзката си с Първата Причина. Христос никога не скъса тази връзка. В най-тежкия момент на живота си, Той запази будно съзнание, запази връзката си с Бога и каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си". Кръв течеше от порите на Христа, но Той издържа, не скъса връзката си с Бога. Докато кръвта не започна да изтича от порите навън, прозорците и вратите на Божествения свят бяха затворени за Христа. Обаче, започна ли да излиза кръвта от порите Му, всички врати и прозорци на Божествения свят се отвориха за Христа, и Той беше приет от Бога. Ако и вашата кръв по същия начин не се пожертвува, никаква възвишена идея не може да се осъществи. Културата, знанието на съвременните хора се дължи на мъчениците за Христовото учение. Каквото те посадиха на времето си, то и до днес продължава да расте и да се развива. Сегашните хора само поливат. Които не са проливали кръвта си за Христовото учение, те днес я проливат за отечеството си. Все трябва да пролее човек кръвта си за нещо. Жалко е, ако той не може да пролее поне капка кръв за нещо възвишено и благородно.

Дойде на себе си,
НБ - София, 12.6.1927г.