Чрез удоволствията хората ограничават живота си, чрез страстите хората ограничават живота си, чрез своите криви мисли и чувства хората ограничават живота си.

Съзнанието мяза на външната обвивка на една чешма - на камъните, а живота, който минава през тази чешма, ти не можеш да го отделиш на части. Да ви дам едно обяснение: човек не може да завлада земята - той огради известна площ и казва: „Тази земя е моя." Водата той може да я ограничи - той я туря в едно шише и казва: „Тази вода е моя" - запушва я вътре. Но има нещо, което човек не може да огради, то е винаги свободно. С твоята почва - той може да я огради, да я завлада; с шишето вода може да има само известно съприкосновение, но със светлината - не може да я огради и да я завлада. Той може само да й тури кепенци, но преди още да е турил кепенците, и светлината си е излязла навънка. Следователно у човека има нещо, което е тъй свободно, което ние наричаме закон на истината. Само истината е свободна. Тя прави човека тъй свободен. Някой казва: „Искам да го пипна." То може да те пипне, но ти не можеш да го пипнеш; то може да те огражда, но ти не можеш да го ограждаш. Речеш ли да го оградиш по човешки, то вече не съществува. Ние съвременните хора искаме сега да хванем живота, да го впрегнем на работа. Животът е нещо неуловимо. Искаш ли да го уловиш, той излиза навън. За живота ти ще имаш мнение като за светлината: искаш ли го - ще отвориш прозореца да влезе. Искаш ли го повече - по-голям прозорец ще отвориш; искаш ли го по-малко - по-малък прозорец ще отвориш, но едно ще пазиш: да имаш толкова светлина, колкото ти е потребна. Сега някои искат да имат по-големи тела, повече сила, повече живот, повече удоволствия. Но това не е животът. Чрез удоволствията хората ограничават живота си, чрез страстите хората ограничават живота си, чрез своите криви мисли и чувства хората ограничават живота си. Животът иска органи, животът иска един светъл ум, животът иска едно благородно сърце, животът иска една възвишена душа. Само при такива условия животът може да се поправи.

Крадецът и пастирят / Да имат живот,
НБ - София, 1.9.1929г.