Най-нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си.

Аз, откак живея в България, спечелих си много епитети. Наричат ме лъжец, неканен пророк, вагабонтин и др. Всички тези епитети ще ги занеса, като се върна на слънцето. Там ще напиша своите бележки и впечатления от България. От моята книга ще зависи бъдещето на България тук на земята. А ако ме питате какво всъщност съм, след като имам толкова епитети, бих ви казал, че съм един екскурзиант. По същия начин може да питате и за Христа - отгде дойде Той и Какъв беше. Да оставим за Христа, нека се върнем към мене. Може да кажете отгде съм дошъл и отгде произлиза моята фамилия, фамилията, която нося, е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, корав като дъно. Затова му дали този прякор - Дънов. Но дъно има и на бъчва, и на река, и на море, та затова интересно е да се знае за какво дъно се говори. Моето име го има навсякъде. Горко на онзи, който няма дъно. Тъй че Дънов го има навсякъде. Всички вие в такъв случай сте дъновисти, не мои последователи, но хора с дъна. И след всичко това, турили ми едно прозвище - дъновизъм. Аз не съм турил дъната в света. Бих желал, когато видя някоя чешма че тече, да я видя, че няма дъно. Съвременните хора трябва да имат дъна, и то не по едно или две, а много. Опасно е положението на всеки, ако има само две дъна. Ако се задънят червата ти и гръцмулят ти, какво ще бъде твоето положение, щом няма място, от което да излезе храната ти? Най-нещастен човек е този, който има две дъна в ума и сърцето си. Следователно едното дъно трябва бъде като една плоскост, в която Бог да се проектира и да дава светлина на хората.

Като го видя Петър,
НБ - София, 20.4.1919г.