Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля“. Това значи да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага.

Често говоря за молитвата като необходим процес за човешката душа. Някои казват, че молитвата не решава въпросите. – Кой ги решава? – Работата. – Молитвата не изключва работата. И молитвата е работа. Молиш се на Бога за нещо, искаш да ти помогне да решиш задачите си. Така се молиш и на хората. Отиваш при един учен и се молиш да ти покаже как да изореш нивите си, кога да ги посееш и т.н. Ще възразиш, че нивата не иска молитва, а мотика. – Така е, но работата има отношение към разумния човек. Значи според разбирането на светските хора глупавият се моли, а разумният работи. Коя свекърва се радва на снаха си, която само се моли? Свекървата казва на снаха си: „Дъще, омеси хляб“. – „Чакай да се помоля.“ – „Дъще, сготви обяд.“ – „Чакай да се помоля.“ Каквото я накарат, тя все се моли. Тогава кой ще омеси хляба? Кой ще сготви обяда? Никоя свекърва не може да бъде доволна от снаха, която само се моли, без да работи. Ако снахата работи, даже и да не се моли, свекървата е доволна от нея. Свекървата казва на снаха си: „Когато се молиш, скрий се някъде, да не те виждам. Когато работиш, искам да виждам какво правиш“. Днес хората се обърнали нещата наопаки: когато се молят, всички ги виждат; когато работят, никой не ги вижда. – Защо? – Защото или малко работят, или никак. За да бъде силен, човек трябва да знае кога и как да се моли. Казваш на някого: „Не трябва да се молиш“. – „Това е моя работа. Аз зная, трябва ли, или не трябва да се моля.“ Какво нещо е молитвата? – Вътрешен процес, в който сърцето и душата взимат участие. Молитвата е въпрос на вътрешния живот в човека. Ако сърцето и душата не взимат участие в молитвата, човек взима само външни пози, без вътрешно съдържание и смисъл. Това не е молитва, но позиране – външна маска. Молиш ли се по този начин, няма да получиш отговор на молитвата си. Молитва, при която умът е пълен с различни образи, не се приема. Като се молиш, ще освободиш ума си от всички образи. Те са оръжия за света. Молитвата не се нуждае от оръжия. Като отиваш при Бога, ще бъдеш сам и няма да носиш никакво оръжие. Ще се молиш само за себе си, за никого другиго. Казано е, че трябва да се молите един за друг. Това се отнася до колективната молитва. Ще гледаш да уредиш първо своите работи, а после работата на другите. Казваш: „Аз не се моля за себе си, за другите хора се моля“. Това значи да мислиш, че Бог ги е забравил и ти трябва да Му напомняш да им помага.

Работа на природата,
ООК - София, 4.1.1933г.