За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете.

Ще кажете, че сте в Школата. – Извинете, още не сте ученици. Привидно минавате за ученици, но сте далеч от Школата. Вие не сте минали още изпитите на ученика. За да бъдеш ученик, трябва да гледаш еднакво на доброто и злото. Те трябва да ти бъдат приятели – единият от дясната ти страна, другият от лявата. Като погледнеш на доброто, да кажеш: „Добро е това“. Като погледнеш на злото, пак да кажеш, че е добро. Ако свиеш вежди пред злото, не си ученик. Някой ти направи зло, кажи спокойно: „Толкова му стига умът“. Докато си на земята, в обикновеното училище, всичко можеш да кажеш. Влезеш ли в Школата, от тебе се иска пълно самообладание. – „Тогава да не си губим времето напразно.“ Казвам: Ако не си използвал времето за развитието на ума, сърцето, душата и духа си, то е изгубено. Времето, използвано за развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух, е спечелено. Това е мярката за времето. Разумно използваното време гради. Докато гради, човек се повдига. За да ви приемат в Школата, трябва да спазвате правилото: Не губи времето си! Това е надписът на първата врата, през която ще минете. – Кога не губи човек времето си? – Когато го използва за укрепване и развиване на духа, душата, ума и сърцето си. Не го ли използва така, той губи времето си.

Две правила,
УС - София, 11.1.1933г.