В началото бе Словото. След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог е довел всички неща до една велика цел – велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи. Обичаш ли някого, трябва да знаеш, защо обичаш; обичат ли те, също трябва да знаеш, защо те обичат. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да не знае, защо обича и защо го обичат. Някой иска Бог да го обича, но не знае, защо иска тази любов. Той пък обича Бога от страх. Обичайте със свещен трепет на душата си, да се слеете с любовта на Великия. Мислете със свещен трепет на ума си, да свържете мисълта си с Великата мисъл на Бога. Чувствувайте със свещен трепет на сърцето си, да се свържете с Общия пулс на живота. Работи ли по този начин, човек има ясна представа за това, което иска да направи. Не се ли ръководи от тия принципи, той нарушава Божествения ред на нещата и създава свой специфичен ред, който е причина за нещастията в света. Животът на сегашните хора представя редица от положения и предпоставки, които човек е поставил на пътя на Божественото, с което го ограничил. Тази е причината за големите нещастия и противоречия в човешкия живот.