Като ученици, вие трябва да се стремите към всичко онова, което е в състояние да ви възпита. Дали ще учите, пеете, свирите или рисувате, всякога имайте предвид самовъзпитанието си. Не може ли дадена наука, или известен инструмент, на който свирите, да ви възпита, оставете ги настрана. За да успява в работата си, човек трябва да работи за себе си, да задоволи своя вътрешен стремеж. Задоволи ли себе си, той ще задоволи и своите ближни. Дали човек свири на някакъв инструмент, или не свири, това не е важно. Най-добрият инструмент, на който всеки човек може да свири, това е животът. Като свири на този инструмент, той трябва да се стреми да излезе майстор - музикант. Колкото по-добре и разумно живее човек, толкова по-добре и правилно свири. Като свири, т.е. като живее, той трябва да знае, че всеки момент има кой да го слуша. Все някое същество от невидимия свят ще даде ухо на неговото свирене. Ако свири добре, ще му ръкопляска. Не свири ли добре, ще запуши ушите си и бързо ще отмине. Не само разумните същества възприемат тази музика, но и вие можете да я чувате. Достатъчно е да имате добре развит вътрешен слух, за да чуете музиката, която излиза от всеки добър, любещ човек. Добрият човек е цигулка, от тоновете на която всеки се възхищава. Засега тази цигулка издава само тонове, но ще дойде ден, когато тя ще проговори. Днес доброто издава само музикални тонове, но един ден то само ще проговори. Не само доброто ще проговори, но и науката, и изкуството. Внесе ли се тази придобивка в културата, каззваме, че човечеството е направило вече крачка напред към Царството Божие.