И ако най-първо ние започнем морала от нашето тяло, не само като към един механизъм, но като към едно живо същество, тогава ние ще дойдем до онова по-високо разбиране на живота.

Аз веднъж срещнах един българин, който натоварил колата си и кара воловете си нагоре, налага ги. Казвам му: “Чакай да ти кажа една дума. Спри да ги биеш. Представи си сега, че ти си войник на бойното поле и вашата армия претърпи един крах. Хванат те пленник и турят на гърба ти един товар от сто килограма, който трябва да изнесеш нагоре и почват да те бият. Какво ще кажеш на това? “Че не мога да го нося.” Казвам: “Ако те бият, че не можеш да носиш товара, какво ще правиш тогава?” Ще се молиш на Бога. Казвам му: “Какво би искал ти в този случай?” “Да ми снемат малко от товара. Ако е малко, аз ще го нося.” Казвам му: “Знаеш ли, и ти сега си турил повече товар, отколкото воловете могат да носят, и ти ги биеш. Те са готови да го изтеглят, но ти, като удряш, парализираш ги с това, защото не знаеш къде да ги биеш. Наместо да им предадеш сила, ти ги парализираш. Почакай, има друг един начин.” Единият вол си обръща главата, после и другият. Разбират воловете. Той, като ги удря по гръбначния стълб, те губят половината си сила. Вследствие на това те не могат да карат товара. Казвам: “Слушай, да ти дам един съвет. Сега може малко и без тояга.” Отивам, потупвам двата вола, прекарвам с ръката по главата им, после ги потупвам по челото и аз вървя с тях. Излязохме нагоре и товарът се изнесе. Казвам: “Ако ти беше бил тези волове, те щяха да седят още долу.” Тогава питам, ако ти ги биеш, какво ще спечелиш? Един ден можеш да отидеш на война, да те хванат войник, и тогава тебе те бият какво ще спечелиш от това? Тогава същата опитност на воловете ще се струпа и върху тебе. Е, да не дава Господ. Казвам, за да не дава Господ, ще бъдеш внимателен към воловете. Ти можеш да налагаш мозъка си, тялото си, та който живее в тялото си, той трябва да знае да има една обхода с него. Той не трябва да измъчва тялото си по никакъв начин, но нека го поглади и полека-лека ще добие една хармония. Иначе ще се създава дисхармония. Чудни сме ние, хората. Един ден ще оставим тялото си, но при тези условия, при които сега нашият помощен добитък се намира, трябва да имаме човещина към него. При тези условия, при които тялото ни служи, ние трябва да имаме спрямо него известен морал. И ако най-първо ние започнем морала от нашето тяло, не само като към един механизъм, но като към едно живо същество, тогава ние ще дойдем до онова по-високо разбиране на живота. Оттам трябва да започне моралът. Както постъпваш спрямо себе си, така трябва да постъпваш и към другите. Но моралът започва с човешкото тяло. Случва се, че очите, сърцето, нервната система започват да отслабват, също така и дробовете, и накрая казват: “Решено е този човек да замине за другия свят.” То е решено да замине, но съзнанието на тези волове, които аз съм бил, и те трябва да заминат. Питам тогава, тези волове, които са седели десет години при мене, след като си заминат, какво ще мислят заради мене? Ако имаш два вола, знаеш ли какво представляват те? Те са два първокласни адепта. Слушайте тези волове, не ги мислете за прости същества. Не мислете, че един кон е едно просто същество. В дадения случай човек може да бъде прост, а може да бъде и учен. Но тези същества, които помагат за вървежа на човечеството напред, те си имат своята задача. В Писанието е казано казах Господ за животните и те станаха. Със словото му те станаха. В това отношение направата на човека е коствала повече труд. Защото животните са станали само със словото му. Питам тогава, кое е по-хубаво? Това, което ти правиш с ръцете си, или това, което правиш с устата си? Значи животните имат произход по-висок. Трябва да знаете, че животните имат произход от разумното и ако ти имаш в дома си едно животно, от него ще се научиш. И ако ти впрягаш вола в колата си, най-малко десет минути ще помислиш върху неговия живот. Каква философия има в това? Волът има такова спокойствие, че като го биеш, той седи, само те погледне и нищо не излиза от него. Във вола няма омраза, скоро му минава. И той пак си преживя. Това прави волът, той е адепт. И няма да се мине дълго време, ти ще се намериш в положението на този вол и с тебе ще постъпят точно така, както ти си постъпил с него. Нищо повече. Човекът ще си остане човек, а тези два вола ще заемат високо положение. Ти ще намериш този вол, той ще бъде един голям банкер и ти ще имаш нужда от него. Ти ще искаш от него пари или ти ще го намериш като някой виден съдия, адвокат или виден лекар ще имаш нужда от него. И той ще постъпи с тебе съобразно както ти си постъпил. Тогава вие казвате това е лошо. Аз искам вие да си съставите едно истинско понятие що е волът. Тия животни потенциално имат същите разбирания, както и човекът, но кинетически те не могат да се разберат, не могат да дадат израз, понеже нямат орган. И всеки вол, турен в човешка форма, той ще прояви по-висока интелигентност, отколкото човешката. А вие, поставени във формата на вол, ще се проявите много по-слабо от него. Ако аз ви дам една тънка тояжка, дебела един сантиметър, и ви кажа да вдигнете с нея цял тон, какво ще направите? Да кажем, че вие не можете да употребите вашите ръце, но с тази пръчица ще можете да вдигнете този тон. Затова именно с цялата жива природа и с хората вие трябва да имате съвършено нови схващания. Вие сте от новото учение. Срещате един човек и казвате той е простак. А той е простак, понеже носи старите дрехи, старите идеи. Докато вие носите старите идеи, вие ще бъдете прости, но като хвърлите старите идеи и новото дойде у вас, това мощното, ще се прояви. Ако вие не се освободите от старите идеи, вие може да живеете дълго време и няма да имате никакви резултати.

Закони на доброто / Доброто и времето,
МОК - София, 28.2.1930г.