Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро.

Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество ябълката си остава неизменна. Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други. Долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат. Горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взима един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши. Всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши. По естество, обаче, те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия. Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога. Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава. Каквото се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият, обаче, боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си. Слушате този човек да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа в стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хляб е нужно на културния човек за един обяд? Най-много четвърт килограм. Ако някой изяжда на едно ядене половин килограм, това показва, че двама души живеят в него; ако изяжда три четвърти от килограма, трима души живеят в него; ако изяжда цял килограм, четири души живеят в него. Тъй щото, една от причините да не може човек да задържа в себе си това, което природата влага в него, е или пукнатата му стомна, или присъствието на неканени гости в него. Когато получава Божествените блага, човек трябва да бъде сам, а като ги възприеме и обработи в себе си, той трябва да бъде готов да дава и на другите, но доброволно. И тъй, помнете: Щом живее в Бога, човек е добър. Щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри. Няма същество на земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче. И боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си. И гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто – в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. Да станеш милионер, това не значи, че си успял в живота си. Защо? Защото днес си милионер, а утре изгубваш милионите си. Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят доброто, което е вложено в тях.

Основа на живота,
ООК - София, 19.11.1930г.