Онзи човек, който знае своето място, върви спокойно към посоката, към целта си. Онзи пък, който не знае мястото си, ще погледне на едно място, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т.н.

Биенето на съвестта не е нищо друго, освен изобличаване от великия закон, който казва, че мисълта ви в даден случай не е правилна, т.е. не е в съгласие с него. Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото. Ще ви представя тази мисъл по-ясно. Може ли да поставим земята на мястото на слънцето и по този начин да осветлява цялата слънчева система, както това прави слънцето? - Не, тя може да бъде само едно малко светило. Следователно, всички непълни прояви на мисълта съставляват части, положения на правата мисъл. Докато една права мисъл дойде до своето местоназначение, ще мине известен път и ще направи ред комбинации. Всичките нейни фази ние наричаме стремежи към проява на правата мисъл. Като дойде една мисъл на своето място, в своя пълен израз, тя вече е права мисъл. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъл ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъл, вие един ден ще бъдете философ, втори ден ще бъдете първокласен глупец. Кой човек наричаме философ? - Онзи, който има права мисъл. Всеки човек може да бъде или глупец, или философ. Казвате: малко са умните хора. Не, не са малко. Те са точно толкова, колкото трябва. Всеки човек, който се стреми към правата мисъл той някога ще бъде мъдрец. Не е мъдрец онзи, който има само външно благообразие: бяла брада, дебели вежди, очи спокойни, но всичко виждат и разбират. Очите на онзи, който не мисли правилно, са подвижни, навсякъде мърдат. Същото нещо е и в живота: онзи човек, който знае своето място, върви спокойно към посоката, към целта си. Онзи пък, който не знае мястото си, ще погледне на едно място, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т.н.

Правата мисъл,
МС - София, 15.8.1927г.