Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична.

Съвременните хора се оплакват от противодействията на живота, но те трябва да знаят, че противодействието е неизбежен процес както в природата, така и в целокупния живот. Светът е започнал с противодействие и ще свърши с противодействие. Когато посадите едно семе в земята, за да покълне, то трябва да преодолее твърдата, корава почва. Семето не постига това със своя нежен връх, но с електричеството, с онзи импулс за живот, който съществува в него. Влагата, която се среща в почвата, служи само като проводник на електричеството, на жизнената сила в растението. Следователно семето пробива почвата и подава своето нежно връхче над земята чрез електрическата енергия в себе си, чрез подтика за живот. Дойдете ли до влагата, до водата на живота, ще знаете, че тя е носител на магнетизъм, на меките сили в природата. Понякога човек е крайно нервен, възбуден. Това се дължи на голямата сухота в организма му. За да се освободи от тази нервност, той трябва да внесе в организма си малко влага. Отде ще дойде тази влага? От океана. По какъв начин? Чрез въздушните течения. Въздушните течения в човека не са нищо друго, освен течения на неговата мисъл. Тези течения, във вид на буря или на вятър, раздвижват мисълта на човека. За да се освободи човек от своята нервност, мисълта му трябва да работи. Бурята и вятърът носят влага от океана. Влагата е мекият елемент, който прониква в твърдата почва. След това дохожда електричеството. Като се съберат заедно, електричеството и магнетизмът започват да работят върху твърдата почва на човека, докато неговите меки, нежни стъбълца се покажат над земята, т.е. над гъстата материя. Това е идеалното положение за човека, при което той може вече да расте и да се развива. Докато главата на човека е заровена в земята, той не може да мисли право. Когато се намери в земята, коренът на растението се стреми към нейния център, там да постигне нещо. Като види, че не може да стигне този център, растението започва да се стреми нагоре, там поне да създаде нещо. И наистина, след известно усилие, коренът успява да даде стъбълце, което излиза над земята и започва да се развива. И тъй, стремете се към придобиване на мекота, но не към мекотата на кашата, на тинята, в която човек може да загази и да се удави. В тази мекота нещата гният, но не растат. Във водата и растенията, и рибите живеят, но в тинята всичко гние. Мекотата е едно от великите качества на душата. Само душата може да бъде мека и пластична. Когато говорим за мекота на характера, имаме пред вид проява на душата във физическия свят. Когато говорим за нежни чувства, имаме предвид проява на душата в астралния свят. Мекота и нежност представят едно и също качество, проявено в два различни свята. Мекотата носи в себе си влага и скрита топлина. Скритата топлина носи условия за живот. Когато човек изгуби мекотата си, в психическия му живот се явяват ред набраздявания: недоволство, вкисване, ожесточаване и т.н. Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. Следователно, когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. Твърдите вещества в човешкия организъм се уподобяват на костите, меките – на мускулите, течните – на кръвта, а динамичните сили в природата представят нервната система на човека.

Меки и твърди вещества,
МОК - София, 6.2.1927г.